Най-старата обществена организация на българската общност в Израел - "Ихуд олей Булгария" отиде в историята. На годишното отчетно изборно събрание, организирано в събота, в център "Мендел" общото събрание за първи път не успя да избере ръководство. Събранието приключи с грандиозен скандал, след който отделните фракции една по една обявиха че напускат организацията. 

  Само ден по-късно излезе обява, че се иницира нова представителна организация, която обединява всички представители на българската алия, без да се съобразява с партийната им принадлежност. Юристите на новата формация обявиха, че е напълно възможно тя да оспори и получи представителните функции на "Ихуд олей Булгария".

Към новата организация се присъединяват членовете на хор "Цадиков", клубът на Мерец - Бат Ям, Дружеството за приятелство с България, клуб "Керен Ор". Новият принцип на членство ще позволи в организацията активно да участват представители на "Алия" 90. 

Последният председател на "Ихуд олей Булгария" Джеки Аруети чрез в. "Алия" направи официално обръщение към българската общност, за да изясни създалата се ситуация.

"От години гледам как "Ихуд олей Булгария" не е в състояние да се погрижи за младите емигранти. Те не можеха да членуват там, заради партийния принцип на членство. Това отдавна трябваше да се промени. Тези, които отдавна  владеят Българския старчески дом, бяха обсебили и "Ихуд олей Булгария". Сега вече и аз напускам като ще се присъединя към новата формация, без всякакви претенции да я ръководя. Каня всички българи, които живеят в Израел, имат желание да бъдат обединени да се присъединят към новата организация. Само така тя бързо ще може да оспори правото на представителност на "Ихуд олей Булгария". Ситуацията с Българския старчески дом е идентична. И там заради ръководството на партиен принцип съществуват скандали, които вещаят много скорошен преврат".

Ваше Превъзходителство, Вие сте първият български дипломат който обръща погледа на израелците към българското кино. Мислите ли че ще успеят да вникнат в българската душевност? 

 Да, наистина, инициативата за провеждане на „седмицата” беше моя, но нейното осъществяване не би било възможно без тясното сътрудничество между Българския национален филмов център и Синематеката на Тел Авив. За осигуряване на необходимите средства решаващо значение имаше и подкрепата на българското министерство на външните работи. За осъществяването на това събитие се  изискваше малко по-продължителна подготовка, защото основно изискване беше  филмите да имат превод на английски език и на иврит. Това е необходимо, за да може българските кинопродуцкции да бъдат гледани от възможно най-широк кръг зрители. Надявам се по този начин да заинтригуваме не само кинопрофесионалистите и кинолюбителите в Израел, които ще могат да придобият непосредствена представа за   търсенията и постижения на българските кинотворци, но да създадем възможност и много други израелци да “открият” страната ни, нейното съвременно битие и култура – чрез съвременното българско кино. 

 Кой избра именно тези филми да представят българското кино?

Селекцията на филмите от предложения по-широк списък бе направена от израелските партньори, като се надявам ръководството на „Синематеката” на Тел Авив да е съобразило избора си в най-висока степен с интересите на израелските зрители. Освен това вярвам, че това събитие, което се провежда паралелно в три от най-големите градове на Израел - Тел Авив , Хайфа, Йерусалим, ще бъде истински културен празник за голямата общност на българските евреи. Към част от филмите интерес прояви и синематеката на гр. Рош Пина, така че и жителите на по-отдалечените северни райони на страната ще имат възможност да се запознаят със съвременното българско кино . 

 Ще привелече ли тази инициатива израелски инвестиции към българското кинопроизводство? 

 Това е амбициозна цел и усилията си струват! Можем да я постигнем както чрез подобни събития, така и чрез съвместни проекти въз основа на подписаното наскоро споразумение между нашите две държави за създаване на филмови копродукции. Разбира се, важна предпоставка  за осъществяването на всички тези прекрасни намерения е цялостното състояние на политическите отношения между България и Израел, които в наши дни се отличават с изключителна близост и интензивност. През септември т.г. в Израел се състоя посещението на министър-председателя Бойко Борисов и второто съвместно заседание на  правителствата на двете страни, а сега през октомври предстои посещение в Израел на Президента Росен Плевнелиев. 

Инж. Джеки Аруети е роден през 1935 г. в София. Завършил е Техникума по електротехника „Киров”.  През 1954г. емигрира в Израел. Дипломира се като инженер по електроника в Университета в Хайфа.  Работил е в Специалните служби на Ген . щаб на израелската армия. От 20 години е Ген. Секретар на Израело-българската търговска камара в Тел Авив. Председател е на Съюза на българските емигранти в Израел.

Г-н Аруети, ще се отрази ли терористичният акт в Бургас на отношенията между България и Израел?

-          Не, в никакъв случай. Търговските, политическите и културните контакти са на ниво, което трудно би било повлияно от подобен инцидент.  Между двете държави има подписана Спогодба за взаимопомощ в борбата със световния тероризъм. Все повече израелски бизнесмени избират да инвестират в България, привлечени от добрия икономически климат, а и от симпатиите, които ни засвидетелстват българите.

Няма ли след този атентат израелските туристи да се чувстват застрашени в българските курорти?

-          Аз лично не вярвам това да доведе до отлив на израелци от Бургас, или който и да е български курорт. До сега се наблюдаваше 10% ръст годишно на туристите ни в България.  Такива атентати се случват на всякъде по света. Няма място на този свят, което да е застраховано срещу световен тероризъм.  Това обаче не ни отказва от пътуваме. Нашите туристи се чувстват сигурни и спокойни в България. Не случайно, някои от тях отказаха да се върнат с първия самолет, а просто продължиха ваканцията си.

Израелските медии, коментираха, че все пак в продължение на много години, българската политика беше пропалестински ориентирана и България редовно снабдяваше терористичните групировки с оръжие. Мислите, че на българска територия все още може да има лоби, което да подкрепя тези групировки и да подпомага терористични действия срещу израелци?

-          Подобни твърдения считам за нелепи. Българите са много толерантен народ. Ако имахме подобни съмнения, нямаше отношенията между България и Израел толкова добре да се развият. 

Мислите ли, че българската държава реагира адекватно след атентата?

-          Да, всички направиха каквото е по силите им.Когато има толкова пострадали, не можем да твърдим че направеното е достатъчно. Винаги има какво да се желае още, но в този случай и опитът е решаващ. Важна беше координацията между българските и израелските лекари, между едните и другите специални служби за охрана. Бих искал да благодаря за всички грижи, които бяха положени за нашите граждани и за изключителната съпричастност, която демонстрираха българите към мъката, която изпитваме в такива моменти.

На 15 юни, петък, в Художествената галерия на град Русе 35 израелски художници представиха свои картини. Инициатор на експозицията е г-н Ехуд Алони е собственик на израелската компания “A.L. Filter”. Фирмата му от 17 години произвежда в Русе автомобилни филтри. „Организирах тази изложба, защото считам, че израелския бизнес вече здраво е стъпил в Русе. Освен моята фирма, има още няколко които успешно са пуснали корени в този град. За това считам, че е време да поканим и израелското изкуство. Радвам се че и Община Русе подкрепи тази инициатива. Аз имам особен афинитет към рисуването, то ми е хоби от години. Но изложбата е повод и две от моите картини да излязат пред публика.” – каза за вестник „Алия” гордият организатор. Художничката Тами Галили добави: „Радвам се, че мои картини участват в експозицията. Вижте, тук са и други колеги. Никой от нас не е от български произход и никой от нас не е идвал досега в България. Какъв по-хубав повод да се запознаем със страната и да представим в този град нашето изкуство.”

       На 24 май, в Тел Авив – център  Мендел българските организации в Израел съвместно отбелязаха Празника на българската писменост и култура. Инициатори на събитието – клуб „Керен Ор” обявиха, че празнуват и 23 си рожден ден. В тържеството се включиха хор „Цадиков” и децата от Българското училище в Яфо, като изнесоха литературно-музикална програма . Н Пр. Посланик Юрий Щерк развълнувано поздрави всички с най-българския празник. Българският културно-информационен център представи във фоаето на център „Мендел” изложбата „Старобългарската азбука и държавата на духа”, любезно предоставена от фондация „Българска памет”.

   Тази година и руската общност в Израел отбеляза 24 май. Руският културен център в Тел Авив представи изложба посветена на азбуката на Кирил и Методий. Изложбата представя материали за живота и делото на двамата братя по създаването и разпространението на българската писменост. Специално внимание се обръща на двете букви  „Ц” и „Ш” – взаимствани от еврейската азбука.  

На посетителите се предлагат аудиозаписи на древни приказки и легенди, както и дискове с документалния филм  „Евангелието на Кирил и Методий”. Изложбата ще остане в Руския културен център до 30-ти май.

До този извод достигнаха участниците в Осмата световна среща на българските медии, която тази година се проведе в Букурещ. 100 журналисти от 50 български медии обсъждаха проблемите на българските общности зад граница,  развитието на рекламния пазар, промените в медийната среда, както и границите на свободата на словото. За трети път в срещата взеха участие и представители на вестник „Алия”.

     Участници във форума изтъкнаха, че често българските издания в чужбина се радват на все повече потребители, но все още са пренебрегвани от големите рекламодатели, защото на този пазар обикновено българските фирми нямат база за сравнение.  Заради затрудненото общуване с българските посолства, българските министерства и други институции се оказа, че все повече изпаднали в нужда българи пребиваващи зад граница възприемат редакциите на българските издания като „Аврамов дом”. За пореден път бяха издигнати предложения за закриване на Агенцията за българите в чужбина  заради неумението и да се справи с динамиката на развитие на българските общности в чужбина и да проследи конкретните нужди на всяка общност. Участниците предложиха и да се преустрои Съюзът на българските журналисти, за да отговаря адекватно на съвременните нужди на българските медии.

       Журналисти от българските вестници в Съединените щати за първи път сигнализираха за ново явление сред емигрантската  преса – появата на жълти  издания.

 Участниците във форума разгледаха и експозицията на български възрожденски вестници „Родени свободни”, която се организира с любезното съдействие на община Букурещ и Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Беше представен и новият филм на режисьора Людмил Тодоров „Миграцията на паламуда”. Медийната среща беше повод и да се представи  пред румънския гражданин България като атрактивна туристическа дестинация. Зам. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов заяви, че очакванията му са 100 000 румънци тази година да посетят българските курорти.

   Г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на София напомни на участниците във форума, никога да не забравят, че българските медии по света помагат на хората да обръщат повече внимание на духовните ценности.

Г-жа Хурси (Ика) Комфорти е родена през 1920 година в София. В годините на Втората световна война заедно с Леда Милева става възпитателка в школата на Пенка Касабова – основателката на първата система за предучилищно възпитание в България. По-късно завършва архитектура и емигрира в Израел. Работила е като архитект в община Холон и община Тел Авив. След пенсионирането си решава, че трябва да помогне на новата вълна емигранти в търсенето им на работа. Свързва се с няколко частни бюра по труда и създава база данни на работните места и търсещите работа. За двайсет години успява да препоръча 4000 човека, голям процент от тях българи.  През последните  години, Ика Комфорти избягваше всякаква публичност , отказваше присъдените и награди за обществен принос и поради заболяване не напускаше дома си. Интервюто за в-к „Алия” даде преди две години, при условие че ще се публикува след смъртта и. Преди месец научих, че през септември миналата година Ика се е преселила в един по-добър свят. Много от българите в Израел твърдят, че делото на Ика е дало съществен принос в тяхната интеграция.

Ика, как реши, че трябва на доброволен принцип да се грижиш за трудовата  интеграция на алията?

Моите родители също живееха така – майка ми например в България ръководеше едно сиропиталище. Често се налагаше да търси дарения за 75 деца, за които се грижеше. Включваха се и нейни приятелки и никой не отказваше да се включи като доброволец. Радвам се, че успях да възпитам и децата си в този дух. Научих ги, че щом могат да помагат, са длъжни да помагат.

Когато започна втората голяма алия през 90-те години видях, че има много млади хора, които заслужават да им се помогне. Тогава вече бях вдовица и пенсионерка и не беше проблем да организирам живота си така че да се захвана с тази нова дейност. И досега мисля, че за един емигрант да намери още от началото подходящо работно място е най-сигурния път към успешна интеграция.

А защо направи всичко сама, а примерно не привлече като съмишленик някоя от обществените организации на българите в Израел?

За кратко опитах. Тези организации обаче привличат предимно дребни, безпринципни човеци. Такива, които са движени само от лични интереси.  Навреме разбрах, че трудно ще се разберем и не настоявах. Жалко наистина, че няма сдружение, която реално да обединява и организира българите в Израел.

Да гарантираш за толкова хора, не беше ли рисков ангажимент?

Преди всичко това не беше работа, а кеф. Аз обичам да общувам с хората и с времето се научих добре да ги преценявам. Като идваха при мен, ги разпитвах за образованието им, семействата им, проблемите им. Когато се обаждах да предложа някого за конкретно работно място, вече имах изграден портрет.Трябва да знаете, че никой от тях не ме разочарова. Някои вече 20 години са на работните места, които съм им намерила. А и са доволни. Имам изключително добри впечатления от българите – мисля че са честни, работливи и неконфликтни.  А може би съм имала късмет,  да срещна само добри българи.

Можеш ли да кажеш, че алията от 90-те години е също толкова успешна и мотивирана, както тази от 48-а година?

Новата вълна имаше известни затруднения. При все, че в голямата си част пристигат образовани и добре ориентирани. Мисля че в Израел, за да си готов да кажеш уверено, че си у дома си, трябва да си попаднал на правилната среда. Много новопристигнали се отказват да останат, само защото не са си намерили среда, хора с които да общуват, такива които да са на тяхното ниво. За това вярвах, че като им намеря подходяща за квалификацията им работа, те ще имат възможност да попаднат и на добра компания.  Някои от тях идват сега само да ме видят, да се похвалят с постиженията си и не можете да си представите какво щастие е това за мен.

На 27 март в Тел Авив, в хотел "Дан" Българското посолство съвместно с Агенцията за малък и среден бизнес организира българо-израелски бизнес форум. За събитието от България пристигнаха представители на осем фирми с интерес към българския пазар. Делегацията водеше Заместник-министъра на Икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов.  Гостите бяха приветствани от директора на Израелския институт за експорт и международно сътрудничество г-н Рамзи Габай, както и от г-н Рони Райдър - директор "Външни връзки" на Федерацията на Израелските търговски камари. На форума бяха представени интересите на България и Израел в различни отрасли на икономиката и възможността за съвместни проекти.

Националния празник на българите 3 март – денят на Освобождението от османско владичество, и тази година в Израел беше зачетен с прием организиран от Н Пр. Посланик Юрий Щерк. На 1-ви март вечерта хотел Дан Акадия – Херцлия приюти 300 гости – дипломати и общественици, депутати, журналисти и представители на българските организации в Израел, на бизнеса и на артистичния елит. Специален гост на събитието беше министър Узи Ландау, който редом с почетния консул Мони Бар приветства българите за празника . Всички участници в милото тържество получиха на входа мартеничка. Внучката на Председателя на Ихуд олей булгария  - Хайфа Хари Зеслер, Кармел Тадмор изпълни по традиция двата национални химна. Приемът беше зачетен от Ерусалимския Патриарх Теофил, от председателя на Делегацията на европейската комисия и от шефката на парламентарната група за приятелство с България.

Повече за събитието - в клюкарската рубрика "Светска хроника"

  На 3 март публикацията във вестник "Алия" – Свободата Санчо, стана най-неочаквано повод за обществена дискусия във Фейсбук. Страницата "Българи в Израел" се превърна в истинска арена, на която се разменяха аргументи на тема "Имало ли е или не турско робство в България?". Привеждани бяха исторически примери, цитати от Уикипедия, от Търновската конституция, от пресата, литературата и фолклора. В дискусията се включиха изненадващ брой участници – привърженици и на двете тези. Издигнато беше и предложение за национален празник да се обяви друга светла българска дата – денят на Съединението. Като автор на статията "Свободата Санчо" и неволен организатор на обществения празничен форум считам, че за тези, които нямаха възможност да изпият една чаша вино с Н Пр. Посланика, да участват в подобна дискусия и да подготвят аргументи за нея беше също оригинален повод да отбележат българския Национален празник.

       Вече 20 години 3 март е датата, на която българите честват Националния си празник – Освобождението от турско робство. Празник, който считам за изключително казионен за да e истински емоционален – но все пак това е националният ден според българската Конституция. 134 години след Освобождението могат ли българите да твърдят, че са свободни? И аз съм от тези, които са готови да мислят, че "робство" в случая е едно твърде емоционално понятие. Българите просто не са били роби. Поданици на Османската империя – да, но роби – в никакъв случай. Защо българите забравят, че днес всичко с което се хвалим пред света, всичко  което показваме пред чужденците дошли в България датира именно от периода на "робството". Говоря за всички църкви и манастири, за възрожденските къщи и мостове. Българите – поданици на Османската империя са имали свои учители и училища, имали са и свободна преса – 40 вестника – някои от които излизали дори в Цариград. Българите са можели да пътуват свободно в рамките на империята и извън нея, както да въртят бизнес – свободно да произвеждат, купуват и продават. Безпроблемно са изпращали и децата си на обучение в чужбина – както на изток, тъй и на запад. От същия период датират и първите отношения между българите и Светите земи – появили са се първите хаджии. Достатъчно било да спестиш дохода от една реколта, да нарамиш дисагите и тръгнеш към другия край на същата тази империя.

  Все си мисля, че ако българите са били действително толкова потиснати в ония години, те щяха да таят омраза към турците, която вече да е на генетично ниво. Когато пристигнах в Израел се запознах с полска еврейка,  оцеляла от Аушвиц. Жената категорично отказваше да си купи дори миксер германско производство, защото някак си, не може да забрави, че германците са избили цялото и семейство. И никакво значение не отдаваше на факта, че днешна Германия дори и изплаща грамадна пенсия като компенсация. Кой българин може да се похвали с такава ненавист? Българите днес ядат турски домати, носят турски пуловери и гледат турски сериали. А Анталия и Кушадасъ са им от любимите дестинации за почивка. Да не забравяме, че от "робството" в българския език са останали 1500  турски думи, които придават особен колорит на родната реч. И помислете си само колко турски манджи има в българската кухня.

       За какво робство и за какво освобождение тогава да говорим? Свободата е най-висшето благо, според знаменития герой на Сервантес. Той обаче, по-добре от всеки българин е знаел, че свободата просто не е лъжица за всяка уста. За това ако Националния празник трябва да предизвиква замисъл у българина, то той трябва да е насочен към едно друго робство. Робството, което всеки българин носи в сърцето си, и понякога дори като емигрант го разнася по света независимо в колко свободна страна се заселва. Това е робството на националните ни комплекси, на шмекерския манталитет, на националните ни страхове и дори, на онова тайно желание вкъщи да те приемат като чужденец, а по света – като свой. Именно това робство кара българите да се хвалят със събития случили се в България преди 1000 години. То, същото възпира всеки български емигрант от опити да наложи своята култура /я се сетете сега на колко израелци подарихте мартеничка?/. Та именно в дни като Националния празник са повод да си кажете: "Балканците, Санчо, трудно получават свободата си, но не са изгубили надежда, и освобождението им отдавна е само въпрос на избор"